plein,

e adj. (lat. plenus) 1. пълен; verre plein, jusqu'aux bords чаша, пълна догоре; plein, succès пълен успех; 2. изобилен; 3. цял; aspirer а plein,s poumons дишам с целите си дробове; 4. кръгъл; пълен; des joues plein,es пълни, кръгли бузи; 5. плътен; 6. бременен, труден (за животно jument plein,e бременна кобила); 7. прен. обзет, обхванат, погълнат; plein, de soi самодоволен; 8. m. пълно пространство; пълнота, цялост; 9. adv. пълно; 10. loc. adv. en plein, сред, посред, направо, по; нар. много. Ќ а plein,es mains с пълни ръце, щедро; а plein,e voix с пълен глас; donner plein, pouvoir давам пълномощно, пълна свобода на действие; de plein, droit с пълно право; en plein,e mer в открито море; battre son plein, в разгара съм; plein, а craquer, а crever препълнен до крайна степен; plein, comme un boudin, une bourrique, un њuf, une outre пълен до краен предел; il est plein, напълно е пиян; plein, de soupe дебел човек, дете; le plein, de lune пълнолуние; le plein, de mer прилив; faire le plein, напълвам догоре резервоар; tout plein, изцяло, много; avoir son plein, пиян съм; mettre dans le plein,, en plein, успявам напълно; достигам целта. Ќ Ant. vide, désert, inoccupé, libre.

Dictionnaire français-bulgare. 2014.